По време на стажът ми във Франция научих много нови и различни неща. Заедно с още две момичета от моето училище работихме в един от най-хубавите ресторанти в Амиен. Бяхме на работа от понеделник до петък от 18:00 до 22:00ч. Колегите ни бяха много добри и настроени позитивно спрямо нас. Всеки ден ни даваха различни и разнообразни задачи като рязане на месо, рязане на различни видове сирена и предварителна обработка на плодове и зеленчуци. Приготвяхме различни френски сосове като сос “Винегрет”,сос “Poivre”, също така приготвяхме традиционна френска майонеза. Правихме и най-различни шоколадови и плодови десерти. Правихме плодови салати с различни екзотични и цитрусови плодове. Всеки имаше точно определена задача, за която отговаряше. По време на стажа се научихме на екипна работа и на отговорност. Научихме как да се справяме бързо с поставените ни задачи, научихме много нови рецепти и нови техники за украса на ястията.

Повече време във Франция (четири седмици)

2 дни в Париж, да имаме повече време за да видим всичко без да бързаме.

Храненето да бъде по-организирано (да пазаруваме за цялата седмица)

Нека учениците да избират къде да отидат на екскурзии.

По-лесни инструкции, за намиране на работното място.

Всички да имат едни и същи почивни дни и никой да не работи до късно през нощта.

Да има място, където да се храним всички заедно.

Във френския град Амиен има какво да се види. Той е разположен по средата между столицата Париж и страната Белгия. През него преминава и красивата река Сома.
Градчето е спокойно и се състои от големи улици и квартали. В града също така има и красиви забележителности, едно от които е известната катедрала Нотр Дам д'Амиен. Къщите в града са интересни и красиви, окрасени и с цветя. Красива е и зеленината. По улиците има хора и е спокойно.Центърът на града е пълен с магазини, кафенета, барове. През деня хората обикалят магазини, хранят се в ресторанти, ходят по кафета, разхождат се в парковете. По улиците преминават автобуси, с които е удобно да пътуваш и стигаш по-бързо до дадено място навреме. Хората са дружелюбни, интелигенти и възпитани, и са готови да помогнат при нужда. По Quai Belu има ресторанти, които също са оживени и през деня и през нощта. Вечер гръдът е красив и е изпълнен със светлини.

Сравнен с нашия малък Самоков, Амиен е като друг свят. Фактът, че е четири-пет пъти по-голям, допринася и за различния живот, който се води там.
Денят ми преминаваше разнообразно, като обикновено започваше със ставане в шест часа, за да не закъснея за работа, закусване и излизане в шест и двадесет и две минути. В зависимост от настроението си дори имах избор как да стигна до работата – през заобиколен път, идеален за сутрешни размишления за смисъла на живота; с автобус, ако съм изморен; пеша по директния път – в случай, че искам да размишлявам, но не искам да се изморявам. Автобусите са точни. Ако закъснеят с една или две минути, обикновено хората го смятат за неприемливо. Въпреки ранният час почти винаги има хора, които ги чакат. Улиците сутрин са сравнително празни, но не и пусти. На централните места дори може да се срещне голяма концентрация от жители.
Работата във Франция като цяло не е отбиване на номер, а е нещо, което се взима присърце. Всеки работи трудолюбиво и дори с желание. Клиентите (с изключение на една английска групичка, която се държеше арогантно) са мили и любезни, каквито са работодателите и работниците. Директорът идваше всяка сутрин, за да се здрависа с работещите и да ги попита как са. „Служебните“ усмивки или бяха много добре обработени с годините, или идваха отвътре. Хората бяха и верни на работата си. Повечето бяха постъпили преди повече от седем-осем години.
На обяд и следобяд централната улица е препълнена. На места е трудно да се разминеш. За това спомагат многото магазини на нея. Всъщност останах с впечатлението, че има три основни групи магазини – хранителни, магазини за дрехи и оптики. Разбира се, както с храната, разновидностите бяха много.
Въпреки напрегнатото ежедневие, всички жители бяха отворени към въпроси за посока или за препоръки, като отговаряха с усмивка и любезност. Доста често дори на английски.
Храната, като видове, не е много разнообразна. Но разновидностите са толкова много, че не успяхме да опитаме всичките. Ресторантите са много и са съсредоточени на две основни места – на центъра и по поречието на реката. Попаднахме и на заведение, в което менюто се предлага на таблет.
Супермаркетите са главно на Карфур, но и те като храната имат разновидности. В някои цените са едни, в други – различни. Предлаганите стоки също варират. На няколко места имаше големи хипермаркети, където човек може да намери всичко (освен баскетболна топка и кубче на Рубик, различно от три по три).
Има няколко парка, най-големият от които предлага и практикуването на различни спортове – като футбол, баскетбол и скейтбординг. Лично аз играх баскетбол с една групичка французи, които ме приеха приветливо. В тази връзка – играят толкова честно, че по някога се дразнех. Например при смяна на притежанието на топката играта се подновяваше, като и двата отбора се пренареждаха, за да няма изненадващи кошове. Не се скарахме нито един път за дадено отсъждане.
Няколко вечери се докоснахме и до нощния живот. Баровете са разнообразни с различни тематики. Нашият любим отредихме да е Австралийският бар (с мотиви от Австралия, съответно). Заведенията са идеални за социализиране, макар лично на нас да не ни се получаваше особено. Безалкохолните коктейли са вкусни и разнообразни. Някои от групата останаха очаровани от разновидностите от марки бира, които се предлагат почти навсякъде.
В града се организираха много неща, макар и хората да не бяха запознати с тях. Имаш моменти, в които знаехме повече от местните. Особено ми харесаха градините, в които може да се возиш на лодка из малките каналчета на реката. Всяка вечер имаше и светлинно шоу при катедралата, което буквално я караше да оживява.
Ако трябва да опиша живота в Амиен с няколко думи, ще ми е трудно. Градът предлага красота и емоции и всякакви разнообразни изживявания. Надявам се някой ден да го посетя отново.

Град Амиен, Франция, беше мястото, където протече нашата производствена практика по проект ‚, Да готвим вкусно по френски“. Престоят ни в града беше с продължителност 3 седмици и за този период успяхме да добием, макар и непълна, представа какъв е животът там. Градът ми направи добро впечатление още от самото начало – средно голям (около 130 000 жители), Амиен впечатлява както с доста забележителности, места за развлечение и отдих и туристически атракции, така и със спокойствието, което обикновено липсва при по-големите градове. Друг голям плюс на града са неговите жители – топли хора, отворени към чужденци, които винаги биха ти помогнали при затруднения. Географското положение на Амиен също е голямо предимство. Градът се намира близо до Париж и други красиви градове и курорти, което ни даде възможност да се докоснем до повече места във Франция. Също така съм изключително доволен от ресторанта, в който бях стажант. Готвачите в него са истински професионалисти, които имаха за цел да ми предадат част от своите знания. Други, от най-хубавите ми спомени от престоя, са футболните мачове, които успях да изгледам с местните фенове. Атмосферата на срещите на Франция беше уникална и ме накара да подкрепям техния отбор. Всичко това ме накара да обикна Амиен и силно се надявам да се завърна там в бъдеще.